Нашите приятели

неделя, 19 февруари 2017 г.

Тежка е главата, носеща короната (Ревю на "Духовна връзка" на Ришел Мийд)



“I felt my heart breaking all over again. Why? Why had this happened to us? Why was the universe so cruel?”

   Дори не знам откъде да започна това ревю. Когато приключих "Кръвно обещание", настроението ми беше по-скоро леко посъбудено, отколкото заинтригувано. След като започнах "Духовна връзка" обаче, имах съвсем малко време да се пренастроя към екшън ритъма на книгата. Хора, наистина. Цялото четене, от корица до корица, беше поредица от  "Well, that escalated quickly" моменти. Нямах време да осмисля какво се случва, само си повтарях "Уау, какво се случва, какво? УАУ!!!". Нека започна отначало. Има СПОЙЛЕРИ, внимавайте. 

   "Духовна връзка" започна със завръщането на Роуз в "Свети Владимир". Притеснителното беше, че нейният, или по-скоро онзи, когото тя искаше да е неин, Димитри, все още бе някъде там. И все още искаше тя да се присъедини към него, но на ужасната цена да стане стригой. Димитри изпращаше писма със заплахи, че в момента в който стъпи извън защитена територия, той ще я намери. Само, че мислите на Роуз бяха заети с далеч по-важно нещо- откритието с което се завърна от Русия. А именно почти нулевата вероятност един мит да се окаже верен. Мит, който щеше не само да върне нейният любим, но и може би да промени изцяло светът на вампирите. Митът, че стригоите могат да бъдат върнати към живота.

За целта обаче им беше нужен Виктор Дашков. И по-точно - неговият побъркан от магията на Духа, полубрат Робърт Дору. Но за да поискат сведения за Робърт, трябваше да преминат към план Prison Break. Роуз, Лиса и Еди със общи усилия успяха да измъкнат Виктор и се запътиха към Лас Вегас, за да се срещнат с брат му. Успяха да получат така ценното потвърждение, че легендите всъщност са верни, но отговорността тази път лягаше директно върху плещите на Лиса. Тя бе единствената, която можеше да върне стригой към живота. Естествено този факт изобщо не се понрави на Роуз, но какъв избор имаше. Лиса бе твърдо решена да направи това. За което всъщност й свалям шапка. И след това се появи Ейдриън. Човекът смяташе, че мацките са избягали да купонясват, а то какво се оказа. Най-очаквано му причерня и той пак хвана цигарите и алкохола.

“Did you know," he said slowly, "That Victor Dashkov is sitting on your bed?"

 Ситуацията беше един нагледен пример на филмовата реплика "Каквото стане във Вегас, си остава във Вегас", защото Роуз, Лиса и Еди не само бяха освободили най-опасния престъпник сред мороите, ами го и изгубиха. На всичкото отгоре Димитри спази обещанието си и намери Роуз. Тя и Еди се биха с него, но тя отново се поколеба и не намери сили да го убие. Не и след като бе намерила начин да си го върне. След това бандата се върна в Кралския двор и там започнаха истинските драми и интриги. След малкото "приключение", за чиято същност никой не знаеше, Роуз бе наказана да върши канцеларска работа, а Лиса и Кристиян останаха сами да се "радват" на компанията си. Неловкостта помежду им беше почти комична, стига да не си на тяхно място. Но пък свършиха нещо доста полезно. Започнаха да се обучават как да се бият със стригои. 

 “I had Lissa's number memorized and I sent her the following note:
I know what you're going to do, and it is a BAD idea. I'm going to kick both your asses when I find you.

Кристиян беше адски нахъсан и си преставях нещо такова.
Само че със възглавничка и не точно толкова силни удари. Приключвам със разказването на сюжета. Ще ви кажа, че тези тренировки бяха наистина нещо доста необходимо, животоспасяващо даже. Следващата среща на групата със Димитри не бе така неочаквана. Защото Димитри като стригой бе опасен и подъл. Но все още се държеше като старият Димитри. Странно, нали? За Лиса бе невероятен шок да научи, че може да бъде върнат, а щом го видя? Остана без думи. Но после направи нещо смайващо. Изгради "духовна връзка" с него. След това събитие всеки морой, и всеки дампир във техният свят бе дълбоко объркан. Чувствата бяха всякакви- гняв, страх, надежда, вяра, отрицание. Кралският двор се превърна в арена на невиждани от векове събития. Даже невиждани изцяло. Кралицата се оказа в разгара на вербални войни, които засягаха бъдещето както на отделни хора, така и на целият моройски род.


Роуз беше в потрес от случилото се между Лиса и Димитри и ревността й леко ме дразнеше, защото нежеланието на Димитри да я вижда беше напълно основателно. Лиса беше между чука и наковалнята и тази позиция никак не й харесваше. В тази книга обаче най-много се открояваха емоциите на Ейдриън. Всичките тези връзки в които се бе забъркал му носеха нещастие след нещастие. Не нещо прекалено страшно, но го нараняваха емоционално. 

 “Yeah, that's exactly what I want. To help my girlfriend get her old boyfriend back." He turned away again, and I heard him mutter, "I need two drinks.”

Роуз си играеше с него и колкото и да се опитвах да си обясня отношението й със случващото се... Не ставаше. Беше прекалено заслепена от себе си и своите чувства, за да забележи как се чувства Ейдриън. Търпението му (а и моето) минаваше всякакви граници. Браво Ивашков, все повече се издигаш в очите ми. Главата от "Духовна връзка", която тотално ме шокира бе 25-та. Който е чел книгата ще разбере, който не е- пак ще разбере някога. Това НЕ го очаквах. Да, исках го, но не го очаквах. И отново, тук се получи някакъв Снейп момент. Ришел Мийд тотално ми обърка представата за ситуацията.

Това, което не знам дали ще го има в "Последна саможертва", но много искам да го видя е морои и дампири да се бият. Рамо до рамо, като равни. Както при нападението над Академията. Искам тези вековни представи, че мороите са по-важни ако не изчезнат, то поне да останат настрана. Защото за 5 книги видях, че мороите имат невероятни заложби, по-големи от тези на дампирите. Искам да видя някой друг да ги развива, освен Лиса и Ейдриън. Например Мия, с нейната водна магия. Кристиян- с огъня. Много би ми било интересно да видя какво би сторил морой с въздуха. Искам да видя един епичен бой между морои и дампири срещу стригои. Финална битка, достойна за последна книга.  (Защо не се оцвети в синьо??? Честно блогър, не те разбирам)

Според мен, "Духовна връзка" беше най-добрата книга досега, следвана от "Ледено ухапване". Развиваше се адски бързо, но не по начин, който да те дразни. Нямам търпение да започна "Последна саможертва", защото изобщо не очаквах сюжетът тук да поеме в тази насока. И сега буквално нямам никаква представа какво предстои. Приятно четене. 

Саундтрак : КЛИК

Скот