Нашите приятели

понеделник, 19 декември 2016 г.

Предимствата на тази книга (Ревю на "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски)


  
   Здравейте, хора. От много време не съм писала. Сега се завръщам с ревю, което много избягвах просто защото не можех (и все още мисля, че не мога) да изразя с думи. Днес ще обсъждам "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Като за начало ще кажа, че тя, може би, бе първата книга, която наистина обикнах. Дивергенти, Игрите- четох ги в същия период, но тази книга остави необясним отпечатък в съзнанието, сърцето и, един вид, характера ми. Сигурно чувството да намерите уют в книга ви е познато. Всеки път щом се захвана да препрочитам "Предимствата да бъдеш аутсайдер" се чувствам сякаш съм си у дома/ в моето най-познато място- там където, колкото и пъти да се завръщаш, не ти омръзва. 

 “It's strange because sometimes, I read a book, and I think I am the people in the book.”

Препрочитала съм книгата 4 или 5 пъти, и всеки един път намирах по някой нов и уникален момент. Сами по себе си тези елементи бяха очевидни истини, но носещи послание истини, които макар и внедрени в рамката на 90-те години, важат и днес. Главният герой, Чарли, е герой, който чувствам като "сродна душа". Дори след около 4 години с тази книга не мога да определя дали го чувствам като моята друга половина като романтично познанство, най-добър приятел или брат. Съзнанието му, емоционалността му, мислите и характерът ми доста съвпадат с моите и точно това създаваше част от уютната атмосфера в тази книга. Чарли- несигурният, обърканият, меланхоличният, но безкрайно добър, любопитен и някакси мистериозно обгърнат от романтичната си страна, така нетипична за момче на неговата възраст. Точно чувствителната му страна, която чупи стереотипите за поведение ме накара да го обичам.
Той беше, е, различен и това го прави уникален и интересен, някой който не се забравя и остава в спомените ти. Такива герои те карат да се връщаш към тях, и към техният дом- книгата, независимо колко време е минало от първата ви среща. Тази книга ме научи да обичам семейството и приятелите си 1 степен повече. Научи ме също, че да си различен е важно, да изпъкваш е нещо към което да се стремиш, не да избягваш/да се губиш и сливаш с тълпата. Колкото по-оригинален, колкото по- себе си, толкова по-добре. Надявам се разбирате. Приложеният по-долу цитат е много верен- един ден ще бъдем само спомен, ще се превърнем в история разказвана на някой. Затова нека се постараем да бъдем хубав спомен. За мен това значи да бъдем себе си и най-вече да сме тази версия на себе си, която ние самите харесваме най-много.


Тази книга е повече усещане, отколкото приключение. Точно затова ми е толкова трудно да пиша за нея. "Предимствата да бъдеш аутсайдер" показва, че да си объркан, чувствителен, дори депресиран и изгубен, в света или собствените си мисли, е съвсем нормално. С това си произведение, Стивън Чбоски изгражда един еталон по който аз несъзнателно търся следващо четиво. Въпреки че захваща една толкова нищена през годините тема- секс, наркотици и рокендрол (тук и още нещо), той изследва отношенията между хората, личните емоции и преживявания и надгражда моделa на съвременния роман.
Със похватите на най-основната психология, той ни описва вътрешния свят на едно момче, който е събирателен образ на цяло едно поколение, и самата мен в голяма степен. В интернет цитатът, "И в този момент, бяхме безкрайни", е толкова често срещан. Aз също няма да го пренебрегна. 


Защото този цитат олицетворява чувство, което ако не се имали удоволствието да изпитате, трябва да се стремите да изживеете, на всяка цена. Усещането да си освободен от тревоги, безгрижен, и заобиколен от приятелите си, с които просто се носите по
течението. Аз съм го изпитвала и не ви лъжа, когато ви казвам, че когато осъзнах че изпитвам това, се сетих за Чарли и за "Предимствата да бъдеш аутсайдер". 


“I just hope I remember to tell my kids that they are as happy as I look in my old photographs. And I hope that they believe me.”

Надявам се поне малко да съм ви заинтригувала, да съм събудила поне малко любопитство с което да зачетете тази книга, защото знам че си струва. Окей, с това приключвам.

Love always, 
Скот