Нашите приятели

четвъртък, 22 септември 2016 г.

"Аз преди теб"- книга+филм ревю





   Здравейте, хора. Както казах, лекциите ми са скапващи и напоследък имам време да чета единствено в кратките 10-минутни почивки. Нооо, за мое щастие, имахме един ден почивка и бях повече от щастлива да го прекарам в четене.  Тъй като наскоро със Стайлс изгледахме "Аз преди теб", а преди 2 години не бях намерила книгата за хубава, реших да й дам втори шанс днес. Казах си "Сега си по-голяма, може да ти допадне повече". Ъм, за съжаление не стана точно така. Да, всъщност, имаше малко подобрение в мнението ми, но мисля че то се дължеше на екранните образи на Лу и Уил.

Луиза ми допадаше като характер, горе долу. Наистина ме изнервяше фактът, че няма абсолютно никакви планове за живота си, и особено това че се подценяваше. Но що се отнасяше до her current life (не можах да се сетя за по-точен израз на български), тя го живееше as fully as possible. Оптимизмът и духът й бяха завидни.


 Като се имаше предвид, че сама издържа цяло семейство, живее в претъпкана къща, гаджето й е обсебен от бягане и не й обръща внимание и на практика пази човек да не се самоубие, мога да кажа че беше силна, наистина силна. Животът й имаше потенциал да е страхотен. С нейната екстравагантност и лъчезарност, тя можеше да превземе света. 
Това наистина го вярвам. Проблемът беше, че тя не виждаше света, следователно светът нямаше как да я забележи. Тя не беше истински щастлива от живота си, но в нея имаше някакъв страх и не правеше нищо да промени положението си. Както тя внесе промяна в живота на Уил, така го направи и той. Постоянно й повтаряше, че в нея нещо велико, но потиснато от  еднообразното и монотонно ежедневие. Той беше промяната от която тя се нуждаеше. Лошото беше, че за тази промяна да се прояви, Уил трябваше да...е, знаете. 

"Всяко заминаване е една малка смърт, но агонията е за тези които остават." 

  
Уил определено беше персонажът, който ми допадна повече в тази книга. Много кратко беше описано/показано в книгата/филма онази част от живота му, която го определяше като човек. Добре де, във филма показаха някакво клипче направено от Уил от "Дивергенти" на което изкараха Уил Уили Трейнър като някакъв безстрашен и всеможещ бог, скачащ от скали, каращ ски и какво ли още не. Това, което много ми харесваше в Уил беше същността му. Той е бил мъжът мечта- авантюрист, пътешественик, изискан и начетен, човек който обича да изпробва нови неща и да гребе от живота с пълни шепи- да му се наслаждава истински. И после, толкова изведнъж, всичко това му е отнето за част от секундата и е принуден да приеме едно съществуване, което е толкова далеч от неговото нормално ежедневие. Близките му, естествено, искаха най-доброто за него, но той най-вече бе неразбран. Очакваха от него, човек който допреди година-две е скачал от скали и е катерил планински върхове, сега да се радва на това да е жив.

 Не знам, аз го разбирах. Представих си се на негово място, и просто нямаше да издържа. Чувството да не те свърта на едно място повече от няколко часа го имаше в Уил, така както го има в мен. Както споменаха в книгата и филма, всички стъпваха на пръсти около него и той се чувстваше длъжен да ги смущава, или просто да ги игнорира. До появата на Луиза. Тя беше малката промяна, която ненадейно му се случи. 
Не понасяше обидите му (поне не за дълго), държеше се с него като с нормален човек, и го предизвикваше. Той от своя страна й вдъхна поне малко кураж, че тя е способна на промяна, и й каза че е твърде различна, за да се остави да бъде заличена от ежедневието си. Понякога подходите му не бяха от най-милите, но тя го слушаше. С Лу той отново се почувства мъж (не, това не значи секс). Жалко, че накрая отиде в "Дигнитъс", но както казах, разбирах защо го направи.

   Това, което ми хареса, не в книгата, а в целия проект на "Аз преди теб", беше че във филма всичко беше извадено буквално от книгата. Сюжетът, хората, разговорите, описанията на местата. Филмът пресъздаде книгата невероятно, както и Емилия Кларк и Сам Клафлин, естествено. Като заключение ще кажа, че на втори прочит "Аз преди теб" е книга, която според мен можеше да се разгърне още, откъм стил на писане. Нещо в начинът по който беше написана не ми допадна. Може би, ако гледната точка на Уил беше включена, щеше да ми хареса повече. Oh, well. 

Сега малко за филма. Не мога да кажа, че не чаках с нетърпение премиерата му. Той излезе, но аз бях на работа-моят личен рай, а и нямах компютър. А другото беше, че исках да го гледам със Стайлс, за да го обсъждаме и накрая я накарах да ме чака. Изгледахме го и....WOW, SAM! Фенгърленето настрана, беше много хубав, определено ми хареса повече от книгата. Знам, че хората казват, че книгата винаги е по-хубава от екранизацията, но аз невинаги смятам така. Не може без екранизация. Особено ако в нея са Сам и Емилия, за Бога! От моментът в който започнаха началните кадри- онези от улицата на Кларк, аз си казах "OMG, това си го представях точно така!". Имаше моменти в които много се смях- когато запознаваха Кларк с Уил. Това неговото мучене ме докара до истеричен смях, защото бях забравила тази му реакция от книгата. После беше когато му обясняваше за ежедневието си и той й каза, че е дори по-скучно и от неговото. Когато тя описваше богаташкия живот...Много ме напуши на смях, когато го бръснеше. Изражението й беше уникално.
 Soundtrack-ът много съвпадна в сцените, когато Лу влизаше в къщата му сутрин след сутрин и песничката пееше "why can't you be happy with me" и тя една такава лъчезарна. 
Със Стайлс дълбоко се впечатлихме от подвижността на веждите на Кларк. И ние искаме така. Когато Уил се подстрига, аз оплезих езика и ми потекоха лигите. Срамота беше да си крие личицето под такава коса и брада. Историята си беше точно по книгата, но просто магията, която Емилия и Сам споделяха беше  something else.
Много добри бяха. Дори ме разчувстваха- нещо, което книжните им версии определено не постигнаха, дори за 2 четения. В книгата единствената звучна реакция беше, че се засмях, когато Кларк се нарече "труп, увит в сатен" или нещо подобно. Филмът наистина е изпипан, заслужава си да се види.




Автор : Скот