Нашите приятели

сряда, 31 август 2016 г.

Магията оживява в Нощният цирк (Ревю на "Нощният цирк")


  Здравейтеее! Научих за съществуването на "Нощният цирк" едва преди няколко месеца. После пък, докато си я добавях в добрия стар Goodreads, разбрах че книгата дори е издадена у нас. Явно последните няколко години съм бляла баирите :D
   Le Cirque des Rêves не е като другите циркове. Освен, че отваря с падането на нощта и затваря с първите лъчи на зората, Le Cirque des Rêves е съставен от множество различни шатри, във всяка от които по едно и също време тече отделно представление. И всичко това на фона на черното, бялото и сивото, които са основните цветове на/в цирка. 
Всяко едно нещо в този цирк е приказно и вълшебно... Като започнем от авангардните му представители и красивите им тоалети, минем през храната и невероятните бели огньове, горящи на територията на цирка, и стигнем до необикновения часовник на входа му. Това, което обаче остава скрито за погледите на хората, е че всъщност циркът служи за арена на двама могъщи илюзионисти, които водят битка/състезание помежду си от както се помнят...

“The circus arrives without warning. No announcements precede it. It is simply there, when yesterday it was not.”


Признавам, че предварително бях прочела няколко ревюта и сравнително знаех какво да очаквам от книгата, особено в лицето на бавното действие и многото детайлни описания. Въпреки това те наистина ми дойдоха в повечко и това бе причината да оценя книгата с три звезди. Сега като се замисля може би на второто четене нещата ще си дойдат на мястото. Така, като не тръпна от вълнение и очакване как ще се развие историята ще мога спокойно да обърна повече внимание на описанията. Които наистина бяха прекрасни и успяха да предадат магнетичната атмосфера на цирка. И най-вече, какво е чувството да си негов посетител.





“People see what they wish to see. And in most cases, what they are told that they see.”


Другото на което искам да обърна внимание бе времето. По принцип авторите използват една, най-много две времеви линии, но Ерин Моргънстърн бе създала нещо напълно различно. Авторката непрекъснато ни показваше различни етапи от 30-годишната (грубо сметната) история на цирка. Благодарение на тези откъснати парченца време, ние научихме повече за причините за създаването на цирка и живота в него. И всичко това ни бе поднесено без строг хронологичен ред - както си в миналото, изведнъж се озоваваш в бъдещето и после авторката пак те връща в миналото. Понеже досега не бях чела подобна книга, това ми направи най-силно впечатление.



“The finest of pleasures are always the unexpected ones.”
 
 
И не на последно място, другото което ми допадна - героите. Книгата бе изпълнена с множество различни герои, но най-главният и единствен герой си оставаше самият цирк. Всички останали просто бяха малко или много свързани с него. Дори и когато героите се бяха отделили от цирка, той пак продължаваше да ръководи животите им. 
Знаех също, че ще има и забранена любовна история. Но някак, останах с впечатлението, че авторката не я бе поставила на толкова централно място в цялата картинка. И според мен това малко я омаловажи. Харесах Марко, Силия и историята им, но много по-интересни например ми бяха Уиджит, Попет и Бейли. Това и бе причината да бързам с прочита - нямах търпение да стигна до техните глави :)


   За финал искам да обобщя, че "Нощният цирк" е една наистина красиво написана и изпълнена с магия приказка. Авторката през цялото време се държи с читателите като с посетители. Дори само и заради това посещение на цирка си струва да прочете книгата. А на тези от вас, които вече са го сторили ще кажа само: "Довиждане, скъпи reveurs" :)
Автор:Стайлс