Нашите приятели

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Стюърт и Дън (Ревю на "Love, Rosie" на Сесилия Ахърн)


“You always had me. I always had you.”

   Здравейте, читатели. Днес спонтанно реших да пиша за книгата, която си дели първо място с "Предимствата да бъдеш аутсайдер" в класацията ми за най-любими книги. И това е Love, Rosie на Сесилия Ахърн. "Срещата" ми с тази авторка стана много случайно. Няколко месеца преди да излезе екранизацията, Стайлс ми повтаряше колко сладурско изглеждал трейлъра на филма. После го гледах и, естествено, ми излязоха сърчица на очите и поисках да прочета книгата ASAP. Един ден бяхме в Хеликон и тя хвана нещо от съседния рафт и когато погледнах тя държеше книгата, която виждате на картинката. Очите ми в този момент сигурно са били големи като тигани. Светкавично отидох на касата и така, уважаеми читатели, се запознах с една от любимите си книги. Развива се изцяло в писма, чатове и имейли, понякога и по телефона. Интересното в ситуацията е, че никаква информация не се губи по този начин и описанията са сведени до минимум, което на мен изключително много ми допадна. Сюжетната линия се развива в продължение на, около, 45 години. Завладяваща, невероятно истинска и изпълнена с хумор история, която се съмнявам че някой може да не хареса. Това е една най-обикновена човешка история, която ще ви накара да повярвате в истинското приятелство и която ще ви подтикне да се стремите към него, да го търсите с цялото си сърце. Историята на Алекс и Роузи. 
 
Алекс Стюърт и Роузи Дън се познават от ранна детска възраст. От периода в който не са познавали нищо друго на света, но са имали един друг.
Споделяли са мигове, обикновени и скучни, като 2 часа математика в понеделник сутрин. Напивали са се за 16-я рожден ден на Роузи. 
Но животът ги разделя, точно когато са на път да поемат по своя път. Последната година от гимназията, бащата на Алекс получава предложение за работа в Бостън и семейството се мести в Америка. Роузи остава в Ирландия. Това, бихте предположили, би било краят на приятелството им.  Но не, точно обратното. Когато не виждаш човекът, който е бил до теб през целия ти съзнателен живот досега, ти си разкъсан и самотен. Тази книга ме научи на това. Те започват да си пишат писма в които си споделят всичко. 

“Children need close friends to help them grow up, to discover things about themselves and about life. They also need close friends to keep them sane”  


“I’m trying to make some sense out of the phrase “Everything happens for a reason,” and I think I’ve figured out what the reason is—to piss me off.”

Какво са яли, какво са гледали, общо взето случки от ежедневието им. Роузи обаче крие една огромна тайна от Алекс и въпреки че може би я знаете, това е СПОЙЛЕР. Алекс трябваше да се прибере за няколко дни в Ирландия, за да може да придружи Роузи на бала, но полетът му е отменен и той не успява. Тази нощ преобръща живота й завинаги, защото тя забременява. В период около година, не помня точно, Алекс не разбира, че най-добрата му приятелка е станала майка. Планът на Роузи беше също да замине за Щатите и да учи за хотелиер, но появата на Кейти промени всичко. Независимо от това, когато Алекс разбра, той беше повече от страхотен и прие Кейти като част от своето семейство. Животите на Алекс и Роузи се развиваха много различно. Докато Алекс преуспяваше в сферата на медицината, Роузи едвам свързваше двата края. Нищо обаче не можа да прекъсне тяхната връзка. Безпаричие, лоши връзки, смърт, несгоди- не, дуото Стюърт и Дън беше непоклатимо. 

Годините минаваха, хора влизаха и излизаха от живота и на двамата, всеки оставяше следа в тях и ги учеше на нещо различно. 

Роузи Дън беше един изключително силен, позитивен, несломим, и много забавен персонаж. През цялата книга тя беше пример за това как не бива да свеждаш глава пред нищо. Да забременееш на 17? Гадно, но е трябвало да се случи. Продължавам. Мечтите ми не се сбъдват? По дяволите, няма да се предам. Животът ми е скапан и труден? Ще го преживея. Въпреки всичко, Роузи продължаваше да се бори, години наред. Успя да отгледа дете и постепенно постигна всичко, което е искала от живота. 

 “Life is hard, so what?”

След като Кейти поотрасна, Роузи се записа на курсове и eventually стана хотелиер. Не беше точно както си го е представяла, но поне вършеше каквото иска. И през цялото време, Алекс я подкрепяше. Както винаги

Алекс Стюард ми е един любим герой, защото лъчезарността и оптимизмът му никога не секваха. Той е от тези герои, на които усмивката им е винаги на лицето. Неговият път в живота беше далеч от приятен- да се премести в чужда страна, да учи медицина, да си пробие път в непознат за него свят. Той го направи с позитивизъм и усмивка на лице. Имаше несполучливи връзки, разводи, но това което го крепеше беше Роузи. 
Когато имаше проблеми с една от жените си, той се обръщаше към Роузи за съвет. Имаше един конкретен момент в живота на Роузи, който Алекс не одобряваше, но не каза нищо, защото тя беше щастлива. Той искаше да бъде с нея, но я остави, защото това беше правилното нещо, когато виждаше че тя е щастлива.
Руби беше приятелката. Мисля, че всички които четат и гледат филми, знаят че приятелките на главните героини са най-забавното нещо. Руби беше извор на много изцепки, много забавни моменти. Докато Алекс беше подкрепата на Роузи на океан разстояние, Руби беше достойния заместник в Ирландия. Тя беше от тези герои, които посрещат всякакви удари с псувня. Винаги, е почти винаги, имаше готов отговор за всичко и беше като Йода за Роузи.
Като заключение ще добавя, че Лили Колинс, Сам Клафлин и Джейми Уинстън   бяха идеалните Роузи, Алекс и Руби. Не бих могла да си представя друго дуо освен Лили и Сам, което да изиграе едни от любимите ми книжни герои. Сам беше уникално сладкия и много точно пресъздаде характера и емоциите на Алекс. Лили влезе в комичния, но борбен характер на Роузи по неповторим начин. Джейми изигра ролята на Руби сякаш книжната Руби е изскочила от книгата и е застанала на екрана. Призовавам всички, които могат да четат на английски, да прочетат Love, Rosie , защото това е едно невероятно приключение. Приятно четене. 
Автор : Скот