Нашите приятели

сряда, 25 май 2016 г.

Трагедия под лунна светлина (Ревю на "Самодива" на Краси Зуркова)


   "Самодива" на Краси Зуркова е наистина приказна книга. История, изтъкана от легенди, митове, история, мистерия. От Америка, и от България, от традиции и поверия. Ако се чудите кое да е следващото ви четиво, изберете Краси и нейната "Самодива". 
   Българката Теа Славин заминава за Америка, за да следва в един от най-престижните им колежи- Принстън. Тя е феноменална пианистка, която, подобно на Орфей, омагьосва хората с музиката си. Пристигането й в кампуса на университета й носи нови шансове за изяви за каквито тя дори не си е помисляла. Само че университетът, също така, е пазел зловеща тайна, засягаща семейството й, в продължение на повече от 15 години. Тайната е заровена толкова дълбоко, че за нея знаят малцина. Теа научава за това малко преди да замине за Америка, и е решена да разплете загадката. Ще ви кажа, че това й решение задейства тотален обрат в живота й. 



"Страховити, омайни легенди. Но ничии думи не са в състояние да пресъздадат такава красота, както я видях аз с очите си, явила се пред мен от лунна плът и кръв в онази сребърна нощ, оттатък манастирските стени."

"...изгубено слънце, търсещо своята луна" 

"Дали това не беше онази промяна, за която говореше учителят ми? Мигът, в който Вселената спира и се заслушва. Вселена, спотаена е един-единствен човек. В един непознат, който заличава всичко останало..."


 "Самодива" на Краси Зуркова е книгата, която съм чакала дълго време. Нали знаете чувството да искате нещо, но да не знаете какво е то? Или да искате да прочетете КНИГАТА-тази която, когато я затворите, ще си кажете "Ето те, теб търсех", без дори да знаете дали изобщо е написана? Това съм търсела. Начинът на писане, митовете, легендите, загадката, връзката с България... Един вид всеки можеше да е на мястото на Теа. Всичко беше описано с възможно най-точните думи и, поне за мен, беше съвършено. Краси, благодаря ти, че "надникна в ума ми" и написа историята, която чаках.  

"Чувството е неописуемо. Сякаш и трите измерения се сблъскват, а ти си в самия център."

"На пистата трябва да си готов да отидеш в ада, а как мога да се задоволя с ада, след като вече съм бил в рая?"

     Сега, за мое огромно съжаление, има 1 нещо, което не ми допадна в книгата. И това са героите, особено мъжките персонажи. 
Теа- в доста от моментите намирах себе си в нея. Тя точно описваше отношението, което аз споделям, за Америка- страна на невероятни възможности, която родителите не оценяват достатъчно. В по-голямата част от книгата, обаче, ме убиваше бавно и мъчително. Това, което най-много ме дразнеше беше, че е невъобразимо нерешителна. На моменти просто спирах да чета и се чудех каква е тази нейна логика, какво е това нещо. 
Рис. Първото, което ще напиша за него е, че беше маниак на тема контрол. Не от типа Моника от "Приятели", а типа обсебващ преследвач. В, да кажем, 98% от книгите с лоши/арогантни момчета, които чета, винаги успявам да видя нещо в тях, което да ми хареса. Рис беше мъж-лепка, такъв, какъвто (според мен) само Теа може да хареса и изтърпи. 
Джейк, братът на Рис, пък беше на другата крайност. Отстъпчив, нехаен, мъж, който се раздава на 100% и накрая остава наранен. От двамата, Джейк определено ми допадна повече. В някои моменти наистина ми стана мъчно за него, но пък от друга страна вината си беше негова. Той си беше Многострадалната Геновева. Мантрата му беше "Брат ми да е щастлив, пък мен кучетата ме яли". Да, ама любовта не работи така. 

"Ако един ден те повикам
и ти не дойдеш,
горчива смърт може да ме връхлети, 
а аз няма дори да я усетя." 

"Да делиш този, когото обичаш- най-голямото предизвикателство за човешкото сърце."
   

Призовавам всички, които четат това ревю да не се отказват/съмняват от/за книгата, заради мнението ми за героите. Те са част от книгата, а книгата е "трагедия" в историческия смисъл на думата. Трагедия, защото животите на героите в книгата разказваха разрушително тъжна история, причинена от един-единствен момент във времето, който променя естественото стечение на обстоятелствата. "Самодива" е мое сбъднато желание. За това мога да благодаря на самата авторка, на издателство "Егмонт", а също и на Стоян Атанасов, който е създал прекрасната корица. За мен тя е точно отражение на историята, криеща се между кориците. Приятно четене. 
Саундрак на книгата : Isaac Albeniz- Asturias (Luis Fernando Perez, piano)

Автор : Скот