Нашите приятели

вторник, 26 април 2016 г.

Глътка живот (Ревю на "Eyes turned skyward" на Rebecca Yarros)


   "Eyes turned skyward" на Ребека Ярош за съжаление все още я няма преведена на българския пазар. Но призовавам тези, които чаткат английски да я прочетат. Историята е повече от клиширана, но стилът и уменията на писане на авторката не са за изпускане. Това е книга втора от четирилогията "Flight and glory". Действието се развива основно около военната база "Форт Ръкър" в Алабама, САЩ. 

   Пейсли Донован страда от сърдечно заболяване и й остава по-малко от година живот ако не си сложи пейсмейкър. Тя обаче нямаше абсолютно никакво намерение да предприеме тази стъпка, защото не иска да живее като бабичка с 1000 болести- без действие, без адреналин, без лудото биене на сърцето. Сестра й Пейтън е страдала от същото заболяване и е умряла, защото не го е лекувала и майката на Пейсли едва ли не искаше да й натика пейсмейкъра в гърдите, ще не ще. Когато обаче Пейсли срещна Джагър, всичко се промени. Тя не искаше да се влюбва в него. То просто се случи. Всичко започна с "невинни" според тях, "така се започва" според мен, уроци по плуване, защото първата им "среща" беше докато Джагър й правеше дишане уста в уста след като тя за малко не се удави. 

    
 "I could be fierce. I used to be, I just had to remember how."

 Гаджето й Уил (дето даже не се вясваше при нея, но все пак гадже) беше пилот във "Форт Ръкър" и беше твърде зает да си играе на рибка с нея. И така, с почти пълното отсъствие на Уил, срещите между Пейсли и Джагър зачестиха и ставаха все по-напрегнати, имайки предвид взаимното им привличане. Джагър също беше пилот във военната база и имаше доста за учене, но той отделяше все повече време за Пейсли. Тя почти до края на книгата не му каза за състоянието си, защото за пръв път в живота си не й пукаше за нищо и беше безразсъдна, дива и щастлива (не е полудяла, просто така ми дойдоха думите). Когато почти в края на книгата, състоянието й рязко се влоши, тя беше готова, и го направи-отказа се от Джагър защото той денонощно беше до нея и беше на път да загуби мечтата си- да стане пилот на военен хеликоптер "Апаше". 


 “Once you have tasted flight, you will forever walk the earth with your eyes turned skyward, for there you have been, and there you will always long to return.”

   Джагър Бейтман беше абсолютно независим от баща си, който мразеше и от миналото, което искаше да забрави. Да, колко не-клиширана история, нали? Драма на макс. Единственото нещо, което той гледаше любовно, преди Пейсли естествено, беше военния хеликоптер "Апаше". Почивката му във Флорида обаче промени класацията в сърцето му (извинявам се за сълзливия коментар). В мига в който, както той каза, тя вдишала за пръв път неговия дъх, той разбрал, че тя е ЖЕНАТА. Как пък разбра, такива неща стават ли се в истинския живот? Но, както и да е, той беше този, който настояваше между него и Пейсли да има приятелство, въпреки че в картинката фигурираше и Уил. Невинното плуване, алигатора Джордж, бъгитата, бънджи скоковете, няколко засечки в библиотеката- всяко едно от тези неща изгради химията помежду им. Е, главното беше любовта от пръв поглед, която я има във филмите и книгите. Джагър също имаше тайна, която не споделяше с Пейсли- мистериозната Ана. Всеки път щом срещнех името й се питах "Каква си ти?", "Къде ли мърсува този?" и подобни работи. А то, какво се оказа? Съжалявам, другарю, Джагър. Той също се отказа от най-важното нещо в живота си, заради Пейсли. В деня, който беше на малко дълга крачка, но все пак крачка, от мечтата си, той си каза "Майната му на "Апашето". Без Пейсли то не значи нищо". Евала, мой човек. В България един мъж по-скоро ще продаде жена си, за да получи колата (или хеликоптер в случая).  

“They had her heart open. Right now. Doctors were touching the most precious thing in my world, and I had zero control.”


 “I’ve seen love burn someone to the ground, and I’ve seen it make sense of the ridiculous. I won’t settle for less than that kind of fire.” 

   Книгата така или иначе свърши със щастлив край, то в този жанр всички имат щастлив край (освен ако не е книга на Никълъс Спаркс). Джагър осъществи мечтата си, Пейсли беше щастлива с него. Ура. Важното в тази книга беше изживяването, не дестинацията. Приятно четене. 
Автор : Скот 
Така си представям Пейсли и Джагър