Нашите приятели

понеделник, 13 март 2017 г.

Poetry


   Хей, другари. Днес ще пиша малко по-различен пост от досегашните ми. Ще споделям поезия. Ще ви споделя мои любими поеми, стихотворения или части от такива. Идеята ми хрумна преди 5 минути, буквално. На света има толкова красиви творби, които може би няма да намерите без някой да ви ги покаже. Така например една колежка ме светна за Джон Кийтс, чиито произведения ще видите по-долу. Някои от нещата, които ще споделя са анонимни, други не са. Важното е, че са побутнали романтичната ми страна, че да направя пост за тях. Е, enjoy. 


 Broadway, Here I Come

I'm high above the city
I'm standing on the ledge
The view from here is pretty
And I step off the ledge 

And now I'm falling, baby, through the sky, through the sky
I'm falling, baby, through the sky
It's my calling, baby, don't you cry, don't you cry
I'm falling down through the sky

Toward the street that I'm from
 Oh Broadway, here I come


 
In Silence Sealed 

The human heart has hidden treasures
In secret kept, in silence sealed
The thoughts, the hopes, the dreams, the pleasures
Whose charms were broken if revealed

-Charlottе Bronte
  


Sleeping soldiers
Greyness covers
The Rows of boys
As they lie together
In silent rows

A string of skeletons
Their names etched
In book of sorrow
The book of death

Violence their last memory
As they sleep in deadly peace

Ship the next batch of boys
Overseas, and clear a space
Where their graves will be
In the ancient yard of misery

-Christy Ann Martine



Can Death Be Sleep, 
When Life Is But A Dream 

I.
Can death be sleep, when life is but a dream
And scenes of bliss pass as a phantom by?
The transient pleasures as a vision seem,
And yet we think the greatest pain's to die. 

II. 
How strange it is that man on Earth should roam,
And lead a life of woe, but not forsake
His rugged path, nor dare he view alone
His future doom which is but to wake.  

-John Keats


 
From "Ode to Apollo"

The passions- a terrific band-
And each vibrates the string
That with its tyrant temper best accords...
Then o'ver the strings his fingers gently move,
And melt the soul to pity and to love  
-John Keats 



From "To George Felton Matthew"

That I am oft in doubt whether at all
I shall again see Phoebus in the morning
Or flushed Aurora in the roseate dawning!
Or a white Naiad in a rippling stream
Or a rapt seraph in a moonlight beam
Or again witness what with thee I've seen
The dew by fairy feetswept from the green
After a night of some quaint jubilee
Which every elf and fay had come to see
When bright processions took their airy march
Beneath the curved moon's triumphal arch. 
-John Keats



 ^
you
were the 
lightening
and i was the
tree, and your words
were the fire that burned 
the best parts of 
me.

-Anonymous




   Мисля да приключвам. Със сигурност отново ще направя такъв пост. Много ще се радвам да споделите с коментар ваши любими творби или автори. Надявам се този тост да ви е харесал, както и произведенията най-вече. Чао от мен, и приятна вечер.  

Скот 

неделя, 19 февруари 2017 г.

Тежка е главата, носеща короната (Ревю на "Духовна връзка" на Ришел Мийд)



“I felt my heart breaking all over again. Why? Why had this happened to us? Why was the universe so cruel?”

   Дори не знам откъде да започна това ревю. Когато приключих "Кръвно обещание", настроението ми беше по-скоро леко посъбудено, отколкото заинтригувано. След като започнах "Духовна връзка" обаче, имах съвсем малко време да се пренастроя към екшън ритъма на книгата. Хора, наистина. Цялото четене, от корица до корица, беше поредица от  "Well, that escalated quickly" моменти. Нямах време да осмисля какво се случва, само си повтарях "Уау, какво се случва, какво? УАУ!!!". Нека започна отначало. Има СПОЙЛЕРИ, внимавайте. 

   "Духовна връзка" започна със завръщането на Роуз в "Свети Владимир". Притеснителното беше, че нейният, или по-скоро онзи, когото тя искаше да е неин, Димитри, все още бе някъде там. И все още искаше тя да се присъедини към него, но на ужасната цена да стане стригой. Димитри изпращаше писма със заплахи, че в момента в който стъпи извън защитена територия, той ще я намери. Само, че мислите на Роуз бяха заети с далеч по-важно нещо- откритието с което се завърна от Русия. А именно почти нулевата вероятност един мит да се окаже верен. Мит, който щеше не само да върне нейният любим, но и може би да промени изцяло светът на вампирите. Митът, че стригоите могат да бъдат върнати към живота.

За целта обаче им беше нужен Виктор Дашков. И по-точно - неговият побъркан от магията на Духа, полубрат Робърт Дору. Но за да поискат сведения за Робърт, трябваше да преминат към план Prison Break. Роуз, Лиса и Еди със общи усилия успяха да измъкнат Виктор и се запътиха към Лас Вегас, за да се срещнат с брат му. Успяха да получат така ценното потвърждение, че легендите всъщност са верни, но отговорността тази път лягаше директно върху плещите на Лиса. Тя бе единствената, която можеше да върне стригой към живота. Естествено този факт изобщо не се понрави на Роуз, но какъв избор имаше. Лиса бе твърдо решена да направи това. За което всъщност й свалям шапка. И след това се появи Ейдриън. Човекът смяташе, че мацките са избягали да купонясват, а то какво се оказа. Най-очаквано му причерня и той пак хвана цигарите и алкохола.

“Did you know," he said slowly, "That Victor Dashkov is sitting on your bed?"

 Ситуацията беше един нагледен пример на филмовата реплика "Каквото стане във Вегас, си остава във Вегас", защото Роуз, Лиса и Еди не само бяха освободили най-опасния престъпник сред мороите, ами го и изгубиха. На всичкото отгоре Димитри спази обещанието си и намери Роуз. Тя и Еди се биха с него, но тя отново се поколеба и не намери сили да го убие. Не и след като бе намерила начин да си го върне. След това бандата се върна в Кралския двор и там започнаха истинските драми и интриги. След малкото "приключение", за чиято същност никой не знаеше, Роуз бе наказана да върши канцеларска работа, а Лиса и Кристиян останаха сами да се "радват" на компанията си. Неловкостта помежду им беше почти комична, стига да не си на тяхно място. Но пък свършиха нещо доста полезно. Започнаха да се обучават как да се бият със стригои. 

 “I had Lissa's number memorized and I sent her the following note:
I know what you're going to do, and it is a BAD idea. I'm going to kick both your asses when I find you.

Кристиян беше адски нахъсан и си преставях нещо такова.
Само че със възглавничка и не точно толкова силни удари. Приключвам със разказването на сюжета. Ще ви кажа, че тези тренировки бяха наистина нещо доста необходимо, животоспасяващо даже. Следващата среща на групата със Димитри не бе така неочаквана. Защото Димитри като стригой бе опасен и подъл. Но все още се държеше като старият Димитри. Странно, нали? За Лиса бе невероятен шок да научи, че може да бъде върнат, а щом го видя? Остана без думи. Но после направи нещо смайващо. Изгради "духовна връзка" с него. След това събитие всеки морой, и всеки дампир във техният свят бе дълбоко объркан. Чувствата бяха всякакви- гняв, страх, надежда, вяра, отрицание. Кралският двор се превърна в арена на невиждани от векове събития. Даже невиждани изцяло. Кралицата се оказа в разгара на вербални войни, които засягаха бъдещето както на отделни хора, така и на целият моройски род.


Роуз беше в потрес от случилото се между Лиса и Димитри и ревността й леко ме дразнеше, защото нежеланието на Димитри да я вижда беше напълно основателно. Лиса беше между чука и наковалнята и тази позиция никак не й харесваше. В тази книга обаче най-много се открояваха емоциите на Ейдриън. Всичките тези връзки в които се бе забъркал му носеха нещастие след нещастие. Не нещо прекалено страшно, но го нараняваха емоционално. 

 “Yeah, that's exactly what I want. To help my girlfriend get her old boyfriend back." He turned away again, and I heard him mutter, "I need two drinks.”

Роуз си играеше с него и колкото и да се опитвах да си обясня отношението й със случващото се... Не ставаше. Беше прекалено заслепена от себе си и своите чувства, за да забележи как се чувства Ейдриън. Търпението му (а и моето) минаваше всякакви граници. Браво Ивашков, все повече се издигаш в очите ми. Главата от "Духовна връзка", която тотално ме шокира бе 25-та. Който е чел книгата ще разбере, който не е- пак ще разбере някога. Това НЕ го очаквах. Да, исках го, но не го очаквах. И отново, тук се получи някакъв Снейп момент. Ришел Мийд тотално ми обърка представата за ситуацията.

Това, което не знам дали ще го има в "Последна саможертва", но много искам да го видя е морои и дампири да се бият. Рамо до рамо, като равни. Както при нападението над Академията. Искам тези вековни представи, че мороите са по-важни ако не изчезнат, то поне да останат настрана. Защото за 5 книги видях, че мороите имат невероятни заложби, по-големи от тези на дампирите. Искам да видя някой друг да ги развива, освен Лиса и Ейдриън. Например Мия, с нейната водна магия. Кристиян- с огъня. Много би ми било интересно да видя какво би сторил морой с въздуха. Искам да видя един епичен бой между морои и дампири срещу стригои. Финална битка, достойна за последна книга.  (Защо не се оцвети в синьо??? Честно блогър, не те разбирам)

Според мен, "Духовна връзка" беше най-добрата книга досега, следвана от "Ледено ухапване". Развиваше се адски бързо, но не по начин, който да те дразни. Нямам търпение да започна "Последна саможертва", защото изобщо не очаквах сюжетът тук да поеме в тази насока. И сега буквално нямам никаква представа какво предстои. Приятно четене. 

Саундтрак : КЛИК

Скот

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Да бъдеш Саймън (Ревю на "Истории от академията за ловци на сенки" на Касандра Клеър)


   Хей, хей. Скот пак поства ново ревю. Някъде преди месец си купих "Истории от академията за ловци на сенки". И отново, Касандра ме отвлече в своя рай. Буквално не знам какво ще правя, когато спре да пише за тази вселена. Но няма да мисля сега за този черен ден. Нека продължа с впечатленията си за този сборник с удивителни разкази. Пригответе се за МНОГО Саймън фенгърлинг. То имаше и защо, човекът си заслужи всяка дума, която ще напиша за него. "Истории от академията за ловци на сенки" беше много неща за мен. Както напоследък споменавам по тагове и постове, аз съм наркоман що се отнася за Касандра Клеър. Тук тя не ме разочарова. Тук тя ми даде една различна перспектива за няколко от героите си. Представи и нови- синът на Уил и Теса- Джейми (Джеймс <3, кръстен на Джем), по-малкият син на Хенри и Шарлот- Матю, и синовете съответно на Гидеон и Гейбриъл Лайтууд- Томас и Кристофър. Толкова много истории, толкова много история, толкова много чувства и години на
събития. Минало, настояще и бъдеще. 

   
Тази книга се развива няколко месеца след Тъмната Война със Себастиян и събитията от "Град на небесен огън".  Саймън се готви за ново, не знам как да го нарека, приключение. Не ми звучи правилно. Търсене на себе си, да това е. След станалото в "Град на небесен огън", той естествено е повече от загубен и не знае кой е. Чувал е само истории, за Саймън дневният вампир, за Саймън героят, Саймън приятелят, Саймън гаджето, Саймън който ще донесе промяна в света на ловците на сенки.

 "...ставаше дума за онова, което беше в главата му, постоянно усилващия се шум, късчетата спомени. Те изникваха в ума му като откъси от забравени песни, мелодии, които не можеше да си спомни съвсем. Бяха спомени за огромни радости и страхове, ала много често не бе в състояние да ги свърже с точно определени събития и хора. Бяха просто чувства, кръжащи около него в мрака."

 В последствие става и знаменитост в Академията само с появата си, а самият той не е направил нищо. Той е празната обвивка на някой, съществувал преди него. Един съвсем отделен Саймън. Колкото до този, който идва в Академията, той иска да е невидим, защото очакванията за него са високи, сякаш със самото си стъпване в нея, трябва да започне да извършва велики дела и да показва колко е уникален. Само че този, който всички очакват да видят, всъщност вече не съществува. Саймън се опитва да се абстрахира от всичко това и започва да търси начини да се изгради като човек отначало. Само, че нещо в него, намиращо се по-скоро на подсъзнателно ниво, все още носи частица от старата му същност.

Неговата доброта, чувство за справедливост, сарказмът му. Не знаеше всичко за себе си, но искаше да е достоен за приятелите си, искаше да е достатъчно добър за тях, а това го направи достатъчно добър за скромното ми мнение на читател. Стъпка по стъпка, несъзнателно, Саймън изгради себе си наново, започна да нарича Академията свой дом, и се превърна в много подобна версия на старото си "аз". Разликата беше, че сега семейството му и приятелите му бяха до него. Старите- Клеъри, Джейс, Изи, Магнус, Алек. И новите- Джордж, Джон, Катарина, Джули, Беатрис.


"Приятели за които да живее и за които да умре, приятели, преплетени във всичките му спомени. Другите ловци на сенки бяха част от него."

Саймън показа на всички, че човек може да се възстанови дори от най-лошите удари на живота, че може отново да се изправи на крака и да продължи напред, по-добър, по-смел, по-силен. Тази книга ми хареса (хареса е много слаба дума) по още една причина. Както може би знаете Саймън ми е любим герой от книгите на Касандра Клеър, затова това допълнение беше супер за мен. Още една възможност да опозная по-добре момчето от Бруклин. Да се присъединя към него, докато той търси себе си, докато намира своя брат по душа- Джордж, докато се учи как да бъде ловец на сенки с частица човещина и спомен за долноземност. Докато става достоен за уважение и докато търси начин да обича Изабел по нови начини, нови защото той е нов човек. Докато осъзнава, че до него винаги е имало човек, който в бъдеще да стане негов парабатай.

 "Клеъри бе изтръгнатият цвят, ярката нишка, минаваща през спомените му, от първия до последния. Нещо липсваше в рисунъка на живота му без Клеъри и никога нямаше да бъде както трябва, докато тя отново не станеше част от него."

И най-важното- докато учи самите ловци на сенки как да бъдат по-добри. Саймън наистина променяше светът на сенките. Той разруши последната стена, стояща между ловците на сенки и мунданите. Той беше този, който ги обедини. Накрая нямаше "елит" и "утайки" (ще разберете), имаше екип. Едно цяло, без предразсъдъци и без разделение. Саймън бе живял като мундан, като долноземец, а сега бе ловец на сенки. Той имаше уникалната възможност да вижда света по повече от един начин, точно затова бе способен да донесе тази промяна, да счупи вековните предразсъдъци и да даде начало на един нов свят на равенство. 

Много излияния, много нещо, но книгата наистина беше уникална. Който е фен на Касандра Клеър не трябва да я пропуска. Тук надникнахме малко в света, който ни очаква в поредицата "Тhe last hours". Ако трябва с една дума да опиша очакванията си за нея- щура. Наистина много щура. Децата на братя Лайтууд са наистина енергични, така да кажа, младежи. Е, това беше от мен. Приятно четене :)  

Скот

събота, 11 февруари 2017 г.

Fictional Boyfriends Pool (Books+TV Characters)


   Здравейте, този месец направо се смайвам от себе си и активността си в блога. Но идеите, които напоследък валят- тагове, игри, са толкова съблазнителни. Не мога да устоя. Особено пък на днешната публикация на Нора Георгиева за гаджетата от филми и сериали. И аз искам да го направя, но ще го променя малко, или по-скоро, ще добавя свой детайл към основната идея, за да не е съвсем изплагиатствано. Та, да, малко преди поредният Свети Валентин ще си помечтая, за гаджетата, които никога няма да имам, но имам удоволствието да познавам от книги, филми и сериали. Това понякога е достатъчно. Аз, както много други, съм романтична душа що се отнася до момчетата, които ще изредя след малко. Защото, колкото и да не ми се иска, романтиката е вече на изчезване. Но the fictional characters все още я поддържат жива. 

 И така, първо ще пиша за Стайлс, защото той е едно момче, което не вярвам че някой не би искал. Той е толкова добър, той поставя един пример за какво трябва да е истинското приятелство, истинската любов, истинската смелост и доброта. Никога, за нито един епизод, през шестте сезона, не го видях да обръща гръб на приятелите си. Видях го да страда, да преживява загуби, да се пречупва, буквално да губи същността и разума си, но нито веднъж да се предава. Доколкото си спомням думите на Клеъри "Героите не са тези, които никога не губят. Те са тези, които никога не се предават. Тези, които продължават да се бият. Точно това ги прави герои". Не бих могла да не се запитам какво повече може да се иска от едно гадже, въпреки че гадже звучи някак много слабо и недостатъчно за Стайлс. Все пак той отиде в паралелна реалност. Спаси момичето, което обича безброй пъти, подкрепяше я, и никога не се отказа от нея. Не само това, помним как издърпа динамита от ръцете на Скот и бе готов да умре с него. Не знам какво още да добавя, освен че Стайлс is a keeper. 

"No one gets left behind. That's the plan"

 Лео Фиц. За мой срам, когато започнах да гледам "Agents of S.H.I.E.L.D." дори не го забелязвах. Но помня кога ми направи впечатление. Моментът в който Джема скочи от самолета. Емоцията му беше толкова мощна, че наистина ме накара да се вгледам в него. И това, което виждах от този епизод нататък, ме караше да го обичам все повече и повече. Фиц е човек на науката, който обаче пазеше една голяма част от себе си скрита. Любовта, за която не бе казал на никой беше очевидна и това беше още една черта, която много харесах. Той беше толкова миличък, не се натрапваше, не се перчеше със наистина брилянтния си ум, през повечето време беше в сянка. Някъде бях чела, че според вселената на Marvel, със свое изобретение Лео е спасил живота на Капитан Америка, Черната Вдовица, Falcon и Ник Фюри. И това ако не е герой. Сцената, която трайно осигури място на Фиц в сърцето ми беше, когато се почувства толкова безсилен, че започна да удря и да вика по камъка, който беше взел Джема. Ако не сте гледали сериала, това изречение ще ви се стори странно. Нека просто за протокол споменем, че той й даде, един вид, последния си дъх. Отиде в друго измерение за нея. Лео Фиц ме научи, че за някои приятели, всяка една жертва е оправдана, че ако имаш такъв човек до себе си не би помислил дори за секунда дали да жертваш себе си, за да спасиш тях. Просто го правиш.

"Talking to you is the only time I feel clear, and calm"

Саймън. Мисля, че една от причините да се прехласвам по него вече е налице. Да, вярно че това gif-че е божествено и ангелите почват да свирят на арфи, когато го гледат, но все пак. Робърт Шийхън си е парче, но не само заради това обичам Саймън. В началото на книгите, той беше най-обикновено момче. Нямаше никакви специални заложби, беше просто човек, в най-точния смисъл на думата. Той дори не беше смел като Стайлс, например. Боеше се от сянката си. Но постигна онази промяна, която много малко могат. От най-обикновен човек да стане модел за подражание (от историите в Академията), със самото си съществуване да промени един свят, който дори не е подозирал, че съществува. Да спаси приятелите си. Чувствам Саймън много близък като характер, защото обича да играе видеоигри, роден е в Ню Йорк (естествено аз не съм, но душата ми е от там, сигурна съм), общо взето е nerd. Това, което се случи с него в "Град на небесен" огън ме разтърси из основи, но ме накара да го обожавам. Толкова неочаквано, но толкова невероятно.

 "As long as I remember what it was like to love you, I'll always feel like I'm alive"

Та-дам, та-дам, представям ви моят мъж, Итън Уейт. Малко е мокричък, но няма нищо. Точният момент в който Итън спечели сърцето ми беше на 2-ра или 3-та страница от "Прелестни създания". Защо там? Там той сподели, че обича да чете, много. Ами, добре, ела да ти дам хълката и сме готови. Без майтап, колкото и книги да ми се трупат, Итън си остава на първо място. Имам едно такова чувство, че с него винаги ще има какво да си кажем. Било то за книги, някоя историческа загадка или нещо друго. Бих могла да си представя как взимаме някаква стара трошка и просто тръгваме нанякъде. Както той каза, искаше да обиколи градовете от книгите, които е чел. Много лесно обикнах този персонаж, и мисля че същото ще е и за вас. Не знам с какво точно ме спечели, той просто беше склонен да се бори за нещо, което иска докрай. За Лена, за Ама, за който и да беше. Бе много лоялен и беше добър приятел. Имаше много освободено съзнание, не съдеше хората само защото не са като него. Приемаше ги такива, каквито са. 

"A little known fact about me- I read all the time. Books were the one thing that got me out of Gatlin, even if it was only for a little while" 

Друг мъж, проправил си път съм сърцето ми е Джулиън Блекторн. Буквално, което и негово качество да спомена, ще е повече от достатъчно, за да е причина. От една страна е неговото огромно сърце, което е достатъчно силно, за да понесе трагедия като тази на Блекторн. Сърце, достатъчно голямо, за да отгледа и възпита по-малките си братя и сестри. Сила, която му позволяваше да се събужда всеки ден и да знае, че носи отговорност на плещите си, независимо че самият той все още е дете. От друга страна беше безкрайната му доброта. Всичко, което правеше беше в името на другите. Третото беше парабатайската му връзка с Ема. Това беше повече от връзка, повече от приятелство. Беше половината от нея, всичко което криеше от нея показваше колко страхотен и силен герой е Джулиън. Смелостта му да умре за който и да било от семейството си, за Ема, за хората които обича. Артистичната му страна, която разкриваше неговата същност. Емоциите, които влагаше в рисунките си, смисълът... Стига толкова, прекалявам. 

"You'll fix me, because we're parabatai. We're forever"

Няма как не спомена Фор. Той може би беше първата ми книжна любов. След завръщането ми в четенето, и навлизането ми в YA жанра, "Дивергенти" беше втората поредица, която четох. И как няма да забележа Тобиас. Той олицетворяваше всичко, което исках и, което исках аз самата да бъда. Биеше се като машина и беше безстрашен. И в двете значения на думата. Освен  това не беше от типа саркастичен или наперен, както повечето мъжки персонажи в книги. Беше затворен, не казваше нищо, беше мълчалив воин. Докато не срещна Трис. Третираше я като равна, но същевременно ако някой се опиташе да я пипне, риташе задници. Не беше някой тъпанар, имаше мозък в главата си и можеше да го използва. Беше достатъчно умен да забележи, че светът отива по дяволите и знаеше за какво иска да се бори. И го направи. Начинът по който гледаше Трис, сякаш тя е това за което би отишъл на война, за което би умрял, so beautiful.

"Since I was young , I have always known this: Life damages us, every one. We can't escape that damage. But now, I am also learning this: We can be mended. We mend each otther" 

За последен оставих най-уникалния. Да, знам, Хаус е много над моята възраст, но хей, a girl can dream, right? Пък и това си е моите дрийм гаджета. Този избор е чисто егоистичен. Може би в дългосрочен план тази връзка няма да се получи, не само заради възрастта, но и заради самият характер на Хаус. Той беше развалина, никой не можа да разбере как работи неговият мозък, какви са приоритетите му. Но явно в това се изразява неговият гений. Бих искала да се докосна до един такъв брилянтен ум. Но на първо място (егоистичната причина) го искам, защото ще ме кара да се смея, да се смея много. Всички в екипа му много се дразнеха на номерцата, които им погаждаше. Абе хора, това е шеф, където другаде няма да намерите. Възползвайте се. Изцепките му, шегичките му, войните му с Уилсън, бих искала да съм част от това. 

"Do I get bonus points if I act like I care?"

Надявам се този пост да ви е харесал, това са главните ми желания, не че след тях няма върволица мъже. Но нямаше да има край този пост. ОК, приключвам. Ще се радвам и вие да споделите вашите желания- дали в коментар, дали във ваш пост. Ще ми е интересно да го прочета. Чао, книжни другари.

Скот 



сряда, 8 февруари 2017 г.

A-Z Bookish Survey Tag


Здравейте. Отново. Явно ме хавана някаква мания, но продължавам да поствам тагове. Може би еуфория преди утрешния изпит, но каквото и да е, поне ми е интересно и забавно. Слушам си джаз и пиша, какъв кеф. 

1. А-Author. Автор от който имаш най-много книги
Касандра Клеър. Нейният shadow world превзема рафта ми още от май месец, а умът ми откакто прочетох "Град от кости". Имам всичко от нея, без "Град от стъкло". 

2. B-Best. Най-добро продължение някога
Класацията тук оглавява "Прелестен мрак" на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Тази книга заплени душицата ми, както и цялата поредица. Невероятни книги. *Въздишка по поредицата*

3. C- Currently reading
В момента съм на вълна ловци на сенки. "Истории от Академията за ловците на сенки" разширява вселената в която вече съм безнадеждно затънала. Също така продължавам със 5-та книга от Академия за вампири- "Духовна връзка". 

4. D- Drink of choice while reading
Вода, аз друго не пия. 

5. E- E-reader or Physical book? 
Естествено книжния формат. Аз не виждам смисъл да давам същите пари за електронно издание, което може толкова лесно да се затрие, ако четецът се скапе/ аз го загубя. Не, не. Пък и след години, когато си имам мое жилище, ще си имам една огромна библиотека. 

6. F- Fiction : С кой герой би излизала в гимназията? 
С Итън Уейт от "Прелестни създания". Той ми е най-любимото книжно гадже. Обича да чете, играе баскетбол. Все неща, които и аз правя. Другият ми вариант е Саймън от "Реликвите на смъртните"(версията на Робърт Шийхън). Той е точно нърд като мен, ще си щракаме видеоигри и ще се разхождаме из най-великия град на света- Ню Йорк. 

7. G- Glad you gave this book a chance
Нека помисля. Ооо, ами на поредицата "Академия за вампири". Мислех, че ще е някаква скука за руснаци(този извод направих от славянските имена). Това се оказа една от страхотните поредици, които продължавам да чета. 

8. H- Hidden Jem Book
Поредицата "More than this/her/him/forever/enough" на Джей Маклиййн. По-страхотни романтични книги не съм чела. 

9. I- Important : Важен момент в живота ти на читател
Не мога точно да определя. Стайлс винаги казва, че всичко се е променило след "Пърси Джаксън". За мен такъв момент може би е стартирането на първия ми книжен блог "Read ND Watch" през 2014. 

10. J- Just Finished
Преди 3-4 дни приключих "Кръвно обещание" на Ришел Мийд. Книгата беше доста увлекателна и накрая боят между Роуз и Димитри беше WoooW!

11. K- Kinds of books you don't read
Аз по принцип чета всичко, което ми хареса като описание. Но може би криминалета и трилъри. Предпочитам ако преживявам подобно приключение, то да е под формата на филм/сериал. 

12. L- Longest book you've read
Ако е книга, като единична бройка- "Хари Потър и орденът на феникса"(856стр.). Ако е поредица- пак "Хари Потър". 

13. M- Major book hangover because of : 
Определено нещо на Касандра Клеър. При нея винаги се случва нещо. Сега се сещам колко бях зомбирана, докато четях "Лейди Полунощ". Там след всяка глава се водеше следния диалог : 
Аз 1: Лягай си. 4 часа е. В сесия си, утре трябва да учиш
Аз 2 : Не ми трябва сън. Искам да знам. Трябва да знам. Ще уча после.  Ученето може да почака, Джулс и Ема, ОМГ, Джулс и Ема. ДЖУЛС И ЕМА! *Скот изпада в енергиен срив и заспива*
Да, трагедия. 

14. N- Number of bookcases you own
Имам 1 етажерка, която баща ми сглоби по мой чертеж (много съм горда с нея). На нея почти всичко е YA. Класиките ми стоят на шкафа с телевизора. Тъй че 1 рафт и половина...

15. O- One book you might've read multiple times
Това е една единствена книга, която за мен е нещо любимо- "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски. 

16. P- Preferred place to read
Вкъщи, но когато съм вкъщи, обикновено се предавам пред гледането на сериали. Така че повечето време чета в автобуса. 

17. Q- Quote that inspires you/ gives you all the feels from a book you've read. 
Това е много трудно, защото са толкова много.

"Сам и Патрик погледнаха към мен. Отвърнах на погледа им. И мисля, че те разбраха. Не нещо конкретно. Просто разбраха. Струва ми се, че човек не би могъл да очаква повече от приятел" -Стивън Чбоски. 

"Можеш да бъдеш смел по толкова различни начини. Понякога е да дадеш живота си за нещо по-голямо от теб самия, или друг човек. Понякога е да се откажеш от всичко, което познаваш, и от хората, които си обичал, в името на нещо по-велико. Но понякога не е нито едното, нито другото. Понякога смелостта е да стиснеш зъби, да преглътнеш болката, да се бориш всеки ден, и с бавни крачки да се запътиш към по-добър живот." -Вероника Рот

18. R- Reading regret : За какво съжаляваш като читател? 
За книгите, които никога няма да прочета. И затова, че в България не издават толкова много хубави книги. 

19. S- Series you started and need to finish (All books are out in the series)
Искам да завърша "Академия за вампири". Вече съм на 5-та от 6 книги. Almost there. Също така съм започнала "Героите на Олимп". Все някога ще я прочета, точно чичо Рик няма как да зарежа. 

20. T- Three of your All time favourite books
* "Град на небесен огън"- К.Клеър
* "Прелестен мрак"- Гарсия/Стоъл
*"Хари Потър и даровете на смъртта"- Дж. Роулинг (a.k.a Бог)

21. U- Unapologetic Fangirl for 
"Реликвите на смъртните"- светът на сенките е моят втори дом. "Хари Потър" естествено, ако съм мундан, то тогава отивам в Хогуортс. "Прелестни създания"- там живее моят мъж Итън Уейт. 

22. V- Very excited for this release more than all others
Пак Касито ще поставя под прожекторите. В краткосрочен план- "Lord of shadows" (Май месец 2017), а по-нататък поредицата й "The last hours". Както казах, безнадежден случай съм, когато стане дума за нея. 

23. W- Worst bookish habit
Започвам много книги наведнъж. Рекордът ми преди година-две беше 5 книги наведнъж. Но сега поне се ограничих до 3. Не става така. 

24. X- X marks the spot : start at the top of your shelf and pick the 27th book 
Добре сте го измислили, но в момента съм в общежитието и не мога да си видя рафта. Ще пробвам по памет. Ако уцеля, значи съм мастър. 
След дълго съсредоточаване и телепортиране на ума, настройване на чакрите, отваряне на спомените и третото око, прозрях, че книгата е "Тетрадката" на Никълъс Спаркс. 

25. Y- Your latest book purchase
Миналата седмица изнудих майка да ми купи "Град от кости" и "Град от пепел" като награда че минах изпита по хинди, защото независимо че съм ги чела, искам да си ги имам. А и всички други на К.Клеър вече ги имам, само тези останаха. 

26. Z- Zzz-snatcher book (Last book that take you WAY late)
"Лейди Полунощ". Това беше по Нова Година. Тогава спряха и тока, но аз само на светлината на лаптопа се зверих, защото тогава имаше Джема (Джулс/Ема) моменти, после още Джема моменти. Само подчертавах с маркера техни цитати, защото са просто толкова поетични и драматични. Направо се бях побъркала. 

Това беше. Дано съм ви накарала да се усмихнете, защото знам че някои от отговорите ми са комични. Лека вечер (какво ти, то вече сутрин стана). Тагвам всеки, който още не е направил този таг. Чао. 

Скот





The Secret Life Of A Book Blogger Tag


1. От колко време си блогър?
В този блог от 16 Април 2016, но преди това имах друг. Него го стартирах на 3 Май 2014- значи от тогава. Почти 3 години. 

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
Не мога да отговоря с точност. Аз си имам едно такова желание за бъдещето. Независимо колко време минава, и независимо дали някой чете постовете ми, аз да си пиша ревюта. Било то за бъдещото ми Аз- за да се сещам какво съм чела, било то за децата ми- за да споделят любовта ми към четенето. Мисля, че и да има промеждутъци между постовете ми, някога все ще се връщам за да напиша нещо ново. 

3. Какво е най-доброто нещо от това да пишеш в блога? 
Най-вече ми доставя удоволствие. Когато прочета нещо, искам да запиша мислите си някъде. Нещо като книжен дневник, каквито ни караха да попълваме в училище като малки. Много обичам да си избирам картинки, да търси точно онази, която най-много ще се доближи до въображението ми. Така си развивам и писането. И като цяло, оставям някаква следа в това огромно интернет пространство. 


4. Какво е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш? 
Не мисля, че има нещо лошо. Не ми харесва фактът, че в момента студентството доста ми пречи да пиша, но какво да се прави. Опитвам се да помня какво съм чела, за да мога когато имам време да напиша ревю. 

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват? 
Ами ако търся снимки на места, ми отнема доста време, може би часове. Защото както казах по-горе, искам снимката да съвпада с картината, която аз съм си нарисувала в съзнанието ми. Най-много време отделям на снимки на героите. В Пинтерест си имам (имаме също така и обща със Стайлс) колекция със момчета и момичета, от които си избирам герои за всяка книга. Мога да загубя много време в тези колекции, питайки се "Това той/тя ли е?". Но пък си струва, когато намериш точната картинка.       

6. Кой е твоят book crush? 
Уф, добре започвам: Фор, Пийта, почти всички мъже на Касандра Клеър (Магнус, Алек, Джейс, Джулс, Уил, Джем, Саймън- моята любов), Калъм от "Калъм и Харпър", Итън от "Прелестни създания", Чарли от "Предимствата да бъдеш аутсайдер", Димитри Беликов, Невил Лонгботъм, Пърси Джаксън, Алекс от "Love, Rosie", иии много други, но този списък стана много дълъг вече.   



7. Кой автор би желал да бъде в блога ти? 
Ако трябва да е само един, то ще е Джоан Роулинг- тя е Бог. Дори след 20 години от нейният шифър изскачат нови и нови тайни, които не сме забелязали или осъзнали. Направо ме шокира. Ако са повече, редом с нея искам и Касандра Клеър, Ребека Ярош, Кинг, Джей Маклийн, Дженифър Арментраут. И още, но тези са основните, които ще recruit- на. 

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
Ами каквото нося обикновено вкъщи- анцуг, тениска. Ако е студено ще имам и суичър/пуловер върху тениската. 

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш? 
Моята подготовка обикновено се състои в това да си напиша ревюто. Аз го пиша винаги на хартия, защото (Не дай Боже) ако нещо се случи с блога ми и вземе се изтрие, да мога да си възстановя ревютата. Плюс картинките, може би около 2-3 часа.     




10. Какво мислиш за book-blogger- ската общност? 
Страшно много се радвам, че я има. Не само в България, а като цяло. Като виждам групата ни за блогъри, където всички споделят ревюта и разменят мнения, форумът Муза и блоговете на всички, изпитвам радостно чувство. Американските блогъри/влогъри като Кристин, Джеси, Кат и всички други допълват радостта. Книгите са любов, трябва да има такава общност. Енергията на всички, които се стараят да опишат емоциите си от книгите, е страхотна. 

11. Какво мислиш, че трябва да прави човек, за да има успешен блог? 
Не питате правилното лице в този блог. Стайлс е по-наясно с тези неща. Аз правих дизайна, тя ни разпространяваше. Но може би да пишеш своето си мнение, да не копираш, защото от това няма никакъв смисъл. Да си част от общността, която споменахме. Да пишеш увлекателно, за да привличаш читатели. 

Дано този таг Ви е харесал. Ето, опознахте ме още малко :) Тагвам Мари и Katherina. Намасте и приятна вечер!

Скот     

Миналото ни пречупи (Ревю на "Богът на дребните неща" на Арундати Рой)


   "Богът на дребните неща" на Арундати Рой е една наистина многопластова книга. Изтъкана от години семейна история, и вмъкната в много важен исторически момент за Индия- навлизането на комунизма и отпадането на кастовата система. Тази история разкрива личните човешки ценности на едно семейство, членовете на което са толкова различни едни от други. Арундати умело, и много детайлно, рисува картината представляваща живота на това семейство, живеещо в Айеменем в края на 60тте години. Авторката разказва историята на всеки един герой. 
На изгубилата своята младост в чакане на човек, който няма да се отзове, Беба Кочама. 
На привикналата със съдбата си на майка и малтретирана съпруга, запленена от американска телевизия, Мамачи.
На различната, бунтарката, изгубила правото си на глас в собствения си дом, Аму. Жената, която описва децата си като воденични камъни. Жената, която обръща гръб на живота си, за да обича през нощта мъжа, когото нейните деца обичат през деня. 
Разказва също и за близнаците Еста и Рахел, които са двете страни на една и съща монета. Различни, но еднакви, те са неделима част един от друг. Различни по външност, но не и по душевност. Защото, каквото беше тя, това беше и той. 
Арундати описва гневен, но дълбоко в себе си добър и любящ човек, в лицето на Чако- братът на Аму. Някога разсеян и весел студент в Оксфорд, сега Чако е представен като изгубил единствената си любов човек, живеещ непълноценно. А дъщеря му- Софи Мол става причината за раздора на цялото семейство. 

"Вярно е. Всичко може да се промени само за ден"

   Отделни абзаци прескачат към бъдещето. Бъдеще в което Еста и Рахел вече не са толкова близки, бъдеще което е разрушено само от миналото само за един миг. От безгрижни и оригинални, близнаците израстват неразбрани и затворени в себе си. Носещи многогодишна вина за една грешка, която е била изкривена така, че да ги накара да се пречупят завинаги. 
"Близнаците щяха да пораснат, мъчейки се да намерят начин да живеят с онова, което се е случило. Щяха да се опитват да убедят себе си, че от гледна точка на геологическото време, станалото е незначително събитие. Едно потрепване на окото на Жената-Земя. че и по-лоши неща са се случвали. Че по-лоши неща продължават да се случват. Но нямаше да намерят успокоение в тези мисли."
Със следващия цитат Рой много точно описва неизбежността на животите на близнаците. 
"Хванати в капан вън от собствената им история, неспособни да се върнат назад по своите стъпки, защото следите от стъпките им са били пометени."
   В "Богът на дребните неща" се разглежда темата за любовта- колко силна може да бъде тя, към кого трябва да е насочена и дали е правилна. Дали две деца могат да обичат мъж на когото се гледа като на нещо мръсно и долно? Позволено ли е на една жена да изпитва чувства към мъж, който не е като нея, но я допълва и разбира най-добре от всички? 

"Никоя друга история няма да бъде разказана сякаш е единствената на света"

   Този цитат най-точно описва "Богът на дребните неща". Романът е един колаж от отделни малки истории, толкова неделими една от друга, че дори без една, рой би бил ощетен. Точно малките неща- малките действия, малките решения, привидно незначителните мисли на героите, изграждат тази история. История, която може да мине за поредната трагедия, Арундати подчертава и чрез нея разказва за загубата на невинността, за несбъднатите мечти- истинската трагедия. За това как животът не е в ръцете ни, как всъщност той е управляван от невидимите неща. Как едно малко семейство плава в голямата лодка на живота. Според мен, цялата книга е едно нагледно доказателство за ефекта на пеперудата. Едно малко действие води до друго, то от своя страна причинява трето и така, докато нещо не се случи. Прескачането от минало в бъдеще, говорещите на обратно близнаци, и детайлните описания са само няколко от нещата допринасящи за историята. Добавяйки трагичната съдба на две деца, на една жена, която обича недокосваем мъж, и страданието на героите по живот, който са можели да имат, Арундати Рой написва една много различна и проникновена книга. 
   За заключение ще изкажа мнението си за тази книга с думите на Алекс от Четат ли двама- "Не казвам, че книгата не ми хареса, казвам че не е за мен". Ние сме млади, четем книги в които действието е енергично, бързо, което ни кара да четем страницата за секунди. Тук 80% е описание. Това е талант, но лично на мен ми е доста тегаво да чета подобни книги и такива дъъълги описания много често ги прескачам. Затова имайте едно на ум, преди да започнете "Богът на дребните неща". Приятно четене :)

Автор : Скот